По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро

141-ата годишнина от Априлското въстание и тази година ще бъде отбелязана с поход „По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро“.

Това е една от най-дългогодишните традиции в честванията на историческото събитие. За първи път походът се организира през 1935 г., а от 1954 г. става ежегоден.

Тази година походът  ще се проведе на 13 май, а желаещите да се включат се събират в 8:30 часа на центъра на гр. Бяла Черква пред паметника на Бачо Киро.Там кметът на града тържествено ще открие похода и ще се поднесат венци и цветя пред паметника. Предвидено е и посещение на Историческия музей в града. След това туристите ще минат през селата Михалци, Мусина, Ново село и Пейна, като по пътя ще бъдат приветствани от кметовете на селата и ще посетят паметници, параклиси и други места, свързани с историческото събитие.

Същинската част на поход „По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро“ започва именно от с. Пейна, откъдето започва преход по автентичния маршрут на четата. За около три часа туристите ще се движат пеш по черен коларски път до Дряновския манастир. Там ще бъдат приветствани от кметовете на гр. Павликени и гр. Дряново. Програмата продължава с възстановка на битката, панихида, културно-музикална програма и тържествена заря. Желаещите ще могат да пренощуват в хижа „Бачо Киро” или на палатка в къмпинг „Стринава“. За избралите този вариант на следващия ден са предвидени разходки по екопътеките в местността.

Поп Харитон е роден около 1830 г. в Габрово. Ръкоположен е в Преображенския манастир. Заради непокорния си, буен характер и подпомагането на революционерите в региона бива заточен в Мъглижкия манастир. Така и не стига там, защото по пътя успява да избяга, за да се отдаде изцяло на революционното дело. С избухването на Априлското въстание застава начело на чета от 200 души. На 29 април четата е обсадена в Дряновския манастир. В последния ден на битката поп Харитон, ослепял след нещастен случай с възпламеняване на барут, заръчва на четниците си да го оставят пред портите на манастира, за да не пречи при отстъплението им. Там и намира смъртта си, намушкан с щикове от турците.