Свищовци отбелязаха 150 години от преминаването на четата на Филип Тотю

„Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде!“ /Филип Тотю/

През месец май 1867 година 40-членна чета, водена от воеводата Филип Тотю, преминава р. Дунав край Свищов. Нейната задача е да проучи настроенията на българите в страната. Още при с. Царевец четата среща първите местни доброволци, които желаят да се включат в състава й. Това са Георги Алеков (братовчед на Алеко Константинов), Иван Тончев, Петър Иваницов – Тютюнджийчето, Тодор Киряков, Тодор – Кръчмаря, Тодор Пеев, Тодор Цанков – Шекерджи, Симо – Македонеца и Иван Кьор Дончев.

При село Върбовка четата е разбита от башибозук и редовна турска армия, след като местни хора издават мястото, където се крият четниците. Филип Тотю и оцелелите хайдути успяват да се присъединят към четата на Панайот Хитов в Стара планина.

Единадесет години след това и преодолени множество сражения Филип Тотю успява да види родината си свободна. През 1884 година той получава „Кръст за храброст“ за заслугите си.

Там, където воеводата стъпва на българския бряг преди 150 години, заедно със своите следовници, е издигнат паметник. На него днес бяха положени цветя в знак на почит от ученици, културни дейци и представители на местната власт в Свищов. Славното му дело беше припомнено от Исторически музей – Свищов.