„Етър“ се завърна там, където му е мястото

Дано се върнат чудесните стари спомени от силния шампионски отбор, а не от тези след него

„Етър“ се върна в Първа лига след издънката на прекия конкурент за влизане в елита „Септември“ /София/ срещу „Оборище“. Болярите пък завършиха 2:2 като гост на „Несебър“, което им даде шанс на директна промоция.

Виолетовите през целия сезон играха стабилно, инкасираха само 3 загуби, 17 победи, 10 равни и голова разлика 52:27. Въпреки добрите резултати, на няколко пъти през сезона силният отбор на „Септември“ застраши сериозно лидерството на „Етър“. Момчетата на играещия треньор Станислав Генчев обаче издържаха на натиска.

Преживял няколко закривания, фалити и преименувания „Етър“ не изчезна, напротив, след всеки проблем феновете ставаха все по-единни и все повече подкрепяха отбора. Този сезон не бе изключение, във финалния мач от шампионата в Несебър болярите се чувстваха като домакини. Това се случи благодарение на мощната подкрепа от трибуните на всички запалянковци от Велико Търново.

Мястото на отбора „Етър“ винаги е било в елита,

лятото беше поканен от БФС директно да премине от Северозападна В група в Първа лига, като прескочи Втора лига. Естествено, това бе заради заслугите на отбора към българския футбол. Тимът от Велико Търново е дал на България легендарните Трифон Иванов и Краси Балъков. Като към тях добавим и Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев, става ясно колко голям е отборът.

„Етър“ бе поласкан от поканата, но я отказа. За разлика от други отбори искаше да се класира по право във висшия футболен ешелон. Отборът винаги е играл честно и след всеки фалит или преименуване се е изправял. През 2002 г. най-автентичният „Етър 1924“ фалира и поради многото задължения е закрит. Чрез лиценза на „Ловико“ /Сухиндол/ през 2003 г. се появява ПФК „Етър“, през 2013 г. след последно място в А група е закрит. По-късно през годината, отново с чужд лиценз, този път на „Ботев“ /Дебелец/, се появява сегашният „Етър“.

Дотук всичко е много добре, но с този стадион, без нито едно помощно игрище, без осветление, без кой знае каква финансова възможност, отборът може да завърши сегашното си участие, както това преди 4 години. Дано не се случи така, за да може да играе там, където му е мястото, а не да се движи нагоре-надолу по асансьора на групите.