Хелоуин продава, кукерите – не
Отново е 31 октомври и отново в България си пробива път езическият празник Хелоуин, типичен за англоговорящите страни. Той се настанява нахално в магазини, книжарници, телевизия, детски градини, приканвайки ни да се включим в масово гонение на зли сили, като се пременим в плашещи костюми и маски.
Най-въодушевени, разбира се, са децата. И в това няма нищо учудващо. Водени от първично любопитство към необяснимото и страшното, те не влагат значение в смисъла на Хелоуин или в произхода му. Те просто са във възторг от всеки маскарад, роля и игра, в която могат да бъдат каквито си пожелаят, даже ще получат лакомства за това.
Съвсем естествено у нас мнозина се противят на този чужд празник. Близостта му до родния Ден на будителите е още по-тормозеща и будеща възмущение. Ако погледнем по-отгоре, ще видим, че появата му в България не е нищо друго освен маркетинг, който се възползва от желанието на хората, основно на децата, да се забавляват. Той не измества родната аналогична традиция, каквато са кукерските игри на 1 януари /14 януари ст.стил/ и по Сирни Заговезни, нито светлия Ден на народните будители, а само показва как се правят пари от фолклор.
Зомбита, черепи и тиквени фенери са задължителни символи, които придружават Хелоуин. Почиващи на древни вярвания и ритуали от Хаити до Ирландия, днес те са превърнати в средства за комерсиализация. Пари, пари и пари. Хеоуин продава, кукерите – не, и по-добре.
В съвременната хелоуинска практика злото, което се гони, е с обобщен образ, изчерпващ се основно с вампири, зомбита и вещици. Българската митология е далеч по-богата на такива същества, които си заслужава да бъдат прогонени. Та, ако все пак не можете да удържите страшните страсти около 31 октомври, поне знайте срещу какво да насочите енергията си на местно ниво.
4 от най-страшните същества в българските фолклорни представи
Плътеници. Това е едно от наименованията за нашите вампири, известни още като: дракос, устрел, тенец, бродник, вампир, вопир. В някои краища на страната плътеници са двойници на починали хора, които трудно могат да се различат от живите и за да останат сред тях, стават бръснари. Другаде те са невидими духове или сенки. Вярвало се е също, че имат пихтиесто тяло, пълно с кръв, червени очи и дупка вместо нос. Починал човек се превръща в такова демонично същество, ако е водил неправеден живот, ако е самоубиец или ако мъртвото му тяло е прескочено от кокошка, котка или куче.
Караконджул/караконджо. Това е свръхестествено зло същество, познато на българи, сърби, гърци и турци. Има човешки или животински облик, често на вълк или коза. Караконджулите обитават подземния свят, еднооки са, космати, с дълги ръце, нокти и големи зъби. Могат да яздят хора, примамвайки ги с благи думи. Излизат на земята само за 12 дни в годината, на границата между старата и новата. Отвличат жени и деца, влизайки през комините на къщите.
Нави. В народните вярвания това са некръстени, мъртвородени или умъртвени деца, които се превръщат в зли демони. Наричани са още свирци, лаусничета. Летят нощно време в образа на голи пиленца и търсят родилка и новородено, за да ги убият.
Мора/морава. Злосторна невидима сила или същество, която нощем натиска и задушава с непосилното си тегло спящи хора. Тази представа е обща за индоевропейските народи, свързва се със смърт, болест. Затиснатият от мора човек трудно може да се освободи. Предците ни вярвали, че това става, ако успееш да помръднеш големия пръст на десния си крак или ако имаш до себе си Евангелието.
За тези същества няма сведения дали се плашат от тиквен фенер, но затова пък можете да ползвате изпитаните свойства на черните мъниста, чесъна и огъня, разбира се.
**
Използвана литература:
Колев, Н., Българска етнография
Георгиева, Ив., Българска народна митология
*****
Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.
20
20
Leave a Reply