Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден

Честит Гергьовден!

Гергьовден е сред най-почитаните народни празници у нас, идващ от далечното минало и наситен с обредни практики за здраве и плодородие. Отбелязва се на 6 май и с него се слага началото на лятната стопанска година. У нас образът на свети Георги се свързва със стадата, а най-известният мит за него в източноправославните държави е този, в който убива ламята. Свети Георги Победоносец се почита още в Гърция, Грузия, Литва, Сърбия, Черна гора, Португалия и други държави.

Около 180 000 души празнуват днес своя имен ден – както тези, които носят второто най-разпространено у нас име Георги /първото, разбира се, е Иван/, така и носещите производни имена като: Генчо, Гергана, Гинка и др. 6 май е и официален празник за България, обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

Традиционна обредност на този ден

Българският народен календар е изпълнен с множество обичаи и ритуали, извършвани в определен период. Между всички тях има приемственост и здрава връзка. Така например в гергьовденската обредност важно място заема в миналото червеното великденско яйце, запазено от стопаните. С него се обикаля нивата, след което яйцето се заравя в средата й, за да донесе плодородие, поставяно е било и в кошарите на овцете.

Силата на водата се използва и в този пролетен празник, тъй като свети Георги „отключва влагата и изворите“. Познатият от Богоявление обичай с мълчана вода се изпълнява в някои населени места и на Гергьовден. Народът вярва, че събраната на деня на светеца Победоносец роса има целебна сила, затова още в ранни зори хората са се „къпали“ в росата. Те или се търкаляли в нея, или миели лицата и ръцете си с нея, след което носели роса вкъщи за здраве и изцеление на различни болести, включително и на безплодие.

На Гергьовден, подобно на Спасовден, се счита, че дъждът е живителна плодоносна енергия и „всяка капка носи жълтица“. Освен това се използвала и мощта на билките, която на този ден била много голяма. С тях се сплитат венци, които се слагат по главите на животните вкъщи. С билки се кичат моми и момци, слагат се под завивките на децата и по вратите на домовете.

Важна част от обредната практика на този празник е коленето на агне. То обикновено се пече цяло, след което се освещава от свещеник.