мартеница Баба Марта

С Баба Марта посрещаме пролетта

Баба Марта не е от празниците, които човек може неволно да пропусне. Това, че наближава, е очевидно. Продават се мартеници. Навсякъде. Сергии, бензиностанции, книжарници, хранителни магазини, знайни и незнайни търговски обекти се надпреварват да предлагат разнообразни вариации на тема мартеница. Тук-там някоя баба ще запретне ръкави и ще си ги изработи сама – да ги прати на внуците в чужбина, „за да помнят традициите си”.

А поверията и традициите, свързани с капризната Баба Марта и нейните мартеници, не са никак малко.

Според едни от тях, Баба Марта е сестра на Голям Сечко (м. януари) и Малък Сечко (м. февруари). Те са и причината за гневливия ѝ нрав, тъй като имат навика да вършат всякакви поразии и, още по-зле, да ѝ изпиват виното. Според други – тя е жена на един от двамата и честите им семейни крамоли развалят времето през месец март. Трети пък я виждат просто като сприхава старица, към която трябва да се подходи внимателно и с грижа, за да бъде умилостивена. Тъй като тя не обича да вижда други възрастни жени, те трябвало да се крият вкъщи на първи март. Навън излизали само младите невести, момите и децата, за да им се радва и да е хубаво времето.

На този ден стопанката ставала рано, за да успее да почисти къщата и усуче мартениците преди изгрев слънце. След това мятала червен плат на плодно дръвче, а ако имало пране, гледала да не простира бели дрехи. Не е нужно да уточняваме, че всичкото това старание отново е било с цел да се спечели благоразположението на гневливата баба. Ако стопанките успеели да я накарат да се усмихне, си осигурявали повече хубави дни през годината.

Конкурс на тема „Баба Марта“ в Свищов

Едно от популярните поверия за първия ден на март е да си изберем дата от 2-ри до 22-ри март.

Според това какво е времето тогава, можем да гадаем за годината, която ни предстои. Слънчево ли е, ще се радваме на голям късмет, вали ли – очакват ни беди. Баба Марта бил първият празник от летния календар, затова старите българи са използвали това поверие да гадаят за предстоящата си земеделска си година.

С времето тези обичаи спират да бъдат актуални, но има една първомартенска традиция, която никога няма да загуби очарованието си. Размяната на мартеници.

Мартеницата се възприема като амулет, който предпазва от злини и носи здраве.

По традиция се изготвя чрез усукването на бял и червен вълнен конец. Според народните вярвания червеното е символ на мъжкото начало, бялото – на женското, а свързването им носи плодородие. Децата и омъжените жени ги нося вързани на ръката, а младите девойки – закичени от ляво, до сърцето. Навремето мъжете са ги носили отпред на пояса си (да, асоциацията с плодородие е напълно правилна). Свалят се, когато се види първата прелетна птица – щъркел или лястовица. Съдбата им след това е доста разнообразна. В някои краища на България се слагат под камък, другаде се хвърлят в река, но най-често ги връзваме на цъфнало дръвче.

В днешно време не придаваме голямо значение на това дали мартениците ни ще са избрани сред морето от китайски образци, или ще са изработени лично. Но е хубаво, никога да не забравяме най-важната традиция на този ден. А тя е да подарим по една, заредена с пожелания за здраве и късмет, мартеничка на всички, на които държим.

fb-share-icon20
Tweet 20

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*