Легенди за съкровища – Ряховско кале и местност Трошана

Историите за съкровища в България са много и преди всичко са само легенди

В България има стотици легенди за заровени и скрити съкровища и ценности – от  римляните, през Средновековието, до Освобождението. Според историци и иманяри в българските земи има много злато, заровено от турците при Руско-турската война 1877-1878 г. Както и  скрито от българите при нахлуването на турците на Балканите през XIV в.  Говори се и за още по-стари съкровища, скрити от прабългари, славяни, римляни и траки.

В почти всяко село или град има поне по няколко легенди как под стария дъб, в кладенеца на някоя къща или в пещера българин, турчин, римлянин или някой друг е скрил несметни богатства, та чак Али Баба да им завиди. На иманярите им отнема много време да решат точно по коя легенда да тръгнат.

Ще ви припомним две легенди за съкровища,

едната е за съкровището в Ряховското кале, а другата за болярина Трошан.

Легендата за Ряховското кале гласи, че в местност на запад от гр. Горна Оряховица има подземие, в което има статуя на конник. Тя е изработена изцяло от чисто злато, мечът бил от диамант, а юздите – от перли. Входът на калето към подземието бил маркиран от черен камък, който все още не е намерен. Търсачи от цяла България и най-вече местни иманяри са преровили цялата местност, но не е открито нищо.

Според местните хора, както всички съкровища и това в калето е било прокълнато. Който го намери, ще му се случват само лоши неща и няма да може да се наслади на богатството си.

Друга легенда пък разказва за болярина Трошан. Той бил пръв довереник на царя и го следвал неотлъчно навсякъде. За тази преданост царят му подарил парче земя южно от Търново. Там болярина построил манастир и голям чифлик, всички живели спокойно и щастливо. Царят ходел редовно на лов в местността и носел щедри дарове на домакина си.

След години обаче турците наближили Търново. В нощта преди да навлязат в българската столица Трошан и другите скрили всички ценни камъни, злато и диаманти и книги, дарени от царя и ктиторите, в подземието на манастира. Когато нашествениците открили чифлика, той бил разрушен и опожарен, същата участ имал и православният храм. След това останала само легендата и едно кладенче, което да напомня, че някога е имало манастир и имение в района. Днес наричаме тази местност Трошана.

Въпреки тежките дни нашите предци са успели да скрият много ценности в българската земя с идеята да помогнат на бъдещите поколения. Все пак всички са само легенди, пренасяни през вековете и украсявани от всяко следващо поколение.