Трифон Зарезан – първият пролетен празник на българина

– Трифоне, къде си?

– Под лозата, не се виждам от грозде.

– Догодина хич да не се виждаш!

14 февруари (1 февруари) е първият пролетен празник в българския народен календар, наречен Трифон Зарезан и почитан като Ден на виното и лозарите. На този ден се спазват редица традиции.

Според българските традиции на Трифон Зарезан се меси хляб, вари се кокошка, пълнена с ориз или булгур. Приготвените ястия и бъклица с вино се слагат в нова вълнена торба, с която мъжът отива на лозето, за да го зареже.

Със зарязването на лозята се поставя началото на новата лозарска стопанска година. Мъжете отрязват по няколко пръчки от средата или от ъглите на лозето, като поливат отрязаното място с вино и изричат благословии за богата реколта. Отрязаните пръчки се оставят на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него, а с една от пръчките се свива венец. Той се поставя на калпака, на рамо или около кръста. След ритуала се прави обща трапеза на лозето, а по-късно и по домовете, като целият ден е посветен на веселието.

На Трифон Зарезан в Северна България се избира Цар на лозята, който обикновено е уважаван и опитен лозар. Закичват го с венец от лозови пръчки и го носят на ръце или го теглят с двуколка из селото като на почетна обиколка.

Следите на празника Трифон Зарезан се търсят в култа към бога на плодородието, виното и веселието Дионис. В процеса на приемственост между езичество и християнство по нашите земи много езически богове и практики се преливат в християнската обредност. Такъв случаят и с християнския св. Трифон, роден в Мала Азия, който още съвсем млад излекувал от душевна болест императорската дъщеря със силата на молитвите си.

Днес народната традиция на празника Трифон Зарезан се спазва в редица населени места в област Велико Търново. С големи тържества и интересна програма преминава той в Сухиндол и Лясковец, Килифарево, еленското село Марян и др.