След 73 години прекъсване в Поликраище отново отбелязват Деня на героите

Родолюбиви жители на Поликраище възстановяват честването на Деня на героите, което ще протече тържествено на 8 ноември – Архангеловден

В горнооряховското село Поликраище на 8 ноември ще бъде отслужена панихида за 90 храбри воини от Поликраище, загинали във войните. Честването ще се проведе от 15 ч. със заповед на министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов. В него ще участва Почетен военен караул и военната музика на НВУ „Васил Левски“ във В. Търново.

Проф. Георги Георгиев, който е известен физик и председател на Организационния комитет по възстановяването на Деня на героите, ще произнесе слово. Той ще припомни как е протичал този ден в миналото и участието на поликраищенци във войните, сред които имало смели мъже и от рода на професора. След това ще бъдат поднесени венци и отдадени военни почести на загиналите.

Ето какво разказва самият проф. Георгиев за начинанието:

„С тази инициатива ние възстановяваме Деня на героите на Поликрайще, честван от 1923 до 1943 г. Тя е във връзка със 100-годишнината от края на Първата световна война.

Организационният комитет е в състав: проф. Георги Николов Георгиев (председател), Трифонка Романова Попниколова, д-р Марияна Николова Георгиева, Марин Тодоранов – кмет на Поликрайще, Таня Кушева и Елисавета Попгеоргиева – Читалище „Развитие 1884“ Поликрайще.

Архангеловден за Поликрайще е като 2 юни за България.

Той е установен през 1923 г. от нашия прадядо протойерей Никола Попгеоргиев Маринов, офицер – кавалерист в Балканската война.

На Архангеловден е осветен паметникът на загиналите във войните за национално обединение от Поликрайще 1912-1913 и 1915-1918. Осветен е от Великотърновския владика Филип в съслужение с нашия прадядо протойерей Никола Попгеоргиев Маринов и другия свещеник в селото – Иван Удварев. Парите за паметника са събрани с доброволни пожертвования от цялото население. На него са имената и снимките на всички загинали от Поликрайще – 90 души.

Общо във войните от Поликрайще са участвали повече от 1000 души. На тържественото освещаване е присъствал началникът на Търновския гарнизон с военната музика и военни части. От 1923 до 1943 г. редовно всяка година този ден е честван в Поликрайще с панахида, отслужвана от прапрадядо ни и в присъствието на Търновската военна музика, началника на гарнизона и военни части.

Забранен е през 1944 г. като великобългарски и шовинистичен. На него е свирила сирена в памет на загиналите, както на 2 юни в цялата страна и е биела камбаната траурно. Присъствали са няколко хиляди души участници във войните, техни близки и роднини. В Поликрайще е било основано Дружество на запасните подофицери и войници, което е било главен организатор на Деня на падналите поликрайщчани в Балканската, Съюзническата и Общоевропейската (Първата световна) война.

Многократно в Поликрайще е идвал цар Борис и първото нещо, което винаги е правел, е да се поклони на паметника. Той е пътувал с кола сам или с един войник. Слизал е пред паметника, свалял е шапката си, прекръствал се е и е падал на колене.

През 1936 г. в Поликрайще се организират големи военни маневри с участието на 4 гарнизона: Търновски, Ловешки, Севлиевски и Русенски. Лично са ръководени от министъра на войната генерал Христо Луков, генерали от Генаралния щаб на войската и са инспектирани от Н.В. Цар Борис. Присъствал е и братът на Царя принц Кирил. Както винаги, пред паметника са отдавани военни почести от Министъра на войната, Царя и началниците на гарнизоните с представителни части. В края на маневрите са проведени демонстративни учения пред Царя. Те са били в района на гара Поликрайще, от южната й страна, и там е бил наблюдателният пункт на Царя. Маневрите са наблюдавани от няколко десетки хиляди души от всички околни селища и дошли чак от Русенско.

След маневрите нашият прадядо протойерей Никола Попгеоргиев Маринов отслужва тържествен молебен за здравето на Царя, генералите, офицерите и христолюбивото българско войство. След молебена нашият прадядо е представил на Н.В. Царя депутация от вдовици и сираци от войните, на които не са били отпуснати пенсии за загиналите им мъже и бащи. И тогава бюрокрацията е била същата като днес и не са давали ход на молбите. Прадядо ни издействал от Царя държавни пенсии за няколкостотин души от Поликрайще. Царят веднага се е разпоредил въпросът да бъде уреден и още преди да се върне в София след маневрите, пенсиите вече са получени.

Това е била голяма катастрофа, защото много от тези хора буквално са гладували. Царят е бил толкова трогнат от разказа на прадядо ни, че се е просълзил и е раздал всичките пари, които е имал у себе си, на сираците и вдовиците. Там е била нашата прабаба Пауна, баба ни Мария и втората ни баба Йордана, и двете са сираци от войните. Царят и на трите е дал, каквото е имал.

След това пред Царя е бил проведен тържествен парад от войските. После е бил организиран официален обяд за Царя, министъра на войната, принц Кирил, офицерите от гарнизоните. Царят лично е поканил прадядо ни на обяда. Обядът е започнал с химна „Боже, Царя ни пази“.“

„На таблото най-горе вляво е нашият прадядо Трифон Пролчев от Сломер. Той е герой от Сръбско-българската война. За да отиде да се бие със сърбите, е изминал пеш 1400 км. Сражавал се е на Сливница и при Пирот. Вървял е пеш първо до турската граница, а после от там до сръбската в състава на 7-ми Преславски пеши полк. В средата е грамотата му за медала, с който е награден. Отдясно е другият ни прадядо Илия Динчев от Сломер, който се е бил във всички войни и името на брата на дядо ни Йордан, загинал в Първата световна война.

В средата е прадядо ни Георги Каралаков, артилерист, който има два кръста за храброст от Балканската война. Участник във всички войни. Загинал е през 1918 г. само на 29 години на Солунския фронт. Долу е дядо ни Георги Попниколов, бил се на Драва и медалът му. Долу вдясно е г-н Христо Ангелов от с. Странджа, Ямболско, който е направил военно гробище сам.“

*****

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.