8 подбрани филма ще гледат великотърновци в рамките на гостуващия за поредна година София филм фест /СФФ/. Фестивалът ще се проведе от 21 до 23 април в Залата на Община Велико Търново.
Билетите са на цена от 4 лв., но можете да се възползвате и от намаление, ако си купите билет за двама – 7 лева, или ако си закупите билети за повече от три филма – 3 лева.
„София Филм Фест във Велико Търново” е част от мащабния кинопроект, започнат през 2009 година от „Арт Фест“. Той включва международния кинофестивал „София Филм Фест” с издания в София, Бургас, Пловдив и Варна, регионалните издания на СФФ, реализирани в над 20 града през последните години като част от международния проект „Операция Кино“, както и младежкото издание на фестивала – „СФФ за учащи”.
Специално за откриването на СФФ в старата столица ще присъства директорът на фестивала Стефан Китанов. Той ще представи първата кинолента в програмата на 21-вия София филм фест – „Белгийският крал“. Г-н Китанов е сред българските копродуценти на филма. В откриването ще участват и актрисите Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.
В третия ден от феста великотърновци ще имат възможност да се насладят на филма, отличен с Голямата награда на СФФ – „Безбог“.
Програма:
21 април, петък
18 часа
„Белгийският крал“ – продукция на Белгия-Холандия-България, 2016
От премиерата на филма миналата година досега той е участвал в повече от 30 кинофестивала по света.
„Белгийският крал” е комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите…“
20,15 часа
„Рай” – продукция на Русия и Германия, 2016.
Режисьорът Андрей Кончаловски е отличен с награда „Сребърен лъв” за най-добър режисьор на фестивала във Венеция. Филмът разказва историята на трима души, чиито съдби се пресичат сред разрушенията от Втората световна война.
Андрей Кончаловски: „В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”. Тази варварска жестокост извади на показ най-голямото зло, което се таи в дълбините на човечеството, и макар онази война да е част от миналото, подобни радикални и ужасяващи реалности се случват и днес, застрашават живота на хора в различни държави и сигурността в целия свят… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…”
22 април, събота
16,00 часа
„Императорът“ – продукция на Франция, 2016 г.
Това е провокативен документален филм, посветен на императорските пингвини. Режисьор е Люк Жаке, който през 2005 г. спечели „Оскар“ за лентата „Походът на императорите”. Очакват ни красиви гледки от океана, и от птичи поглед.
„Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…“
18 часа
„Аз, Даниел Блейк“ – продукция на Великобритания-Франция-Белгия, 2016
Режисьорът Кен Лоуч получава „Златна палма” в Кан за този филм, който спечелва и още десетки награди. Това е социален филм, разказващ историята на възрастен дърводелец, който потъва в морето на бюрокрацията.
Кен Лоуч: „Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.”
20 часа
„Лудетини“ – продукция на Италия и Франция, 2016
Режисьорът Паоло Вирдзи среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Те решават да избягат и променят съдбата си неочаквано.
23 април, неделя
16 часа
„Пеле: Раждането на една легенда“ – САЩ, 2016
Филмът е биографичен, посветен на футболната легенда Пеле. Изпълнен е със смях, житейски уроци и сърдечност.
18 часа
„Безбог“ – продукция на България-Дания-Франция, 2016
Преди по-малко от месец филмът получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс „София филм фест“ и Наградата за най-добър български игрален филм. Носител е на отличието „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и на голямата награда „Златна роза”.
Филмът на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност. Той ще бъде представен в старата столица от неговите създатели, очакват се и специални гости.
20,15 часа
„Франц“ – продукция на Франция и Германия, 2016
Автор е Франсоа Озон, признат за майстор на модерното френско кино. Той ни въвлича в история за любов и драматични моменти на една немско-френска двойка в дните след Първата световна война.
Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места. Дадох на момичето, което отговаряше за локациите в Германия, картини на Каспар Давид Фридрих за отправна точка. Тя откри страхотни места, които исках да заснема в цвят. Така че го използвах, за да „залея” филма в определени епизоди, все едно животът разцъфва отново. Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”
20
20
Leave a Reply