Сухиндол – познат и непознат

Сухиндол звучи познато на всеки любител на виното у нас. И често с това асоциациите ни се изчерпват. Но ако оставим клишето настрани и си позволим да надникнем отвъд винарната, ще открием, че има още много, което си струва да се знае за този град.

4 любознателни факта за Сухиндол

И все пак, да се върнем на алкохолната тема. Оказва се, че успехът на местното винопроизводство никак не е случаен, защото именно в Сухиндол се поставят основите на съвременния подход към отглеждане на грозде и производство на вино в България. Това се дължи на будния местен деец Марко Вачков, който в края на XIX и началото на XX в. поставя винопроизводството в Сухиндол, а и в цялата страна, на научна основа.

Благодарение на него сухиндолските лозари са първите, които започват да се борят с болестите по лозата, използвайки изследванията на Луи Пастьор. Първи са и в използването на нов професионален инвентар, първи са и във внасянето на американски лози, след като болест унищожава традиционните български. Не е чудно тогава, че в Сухиндол се поставя началото на кооперативното винопроизводство у нас с основаването на изба „Гъмза” през 1909 г.

Друг любопитен факт, свързан с основния поминък на Сухиндол, е, че известната гроздоберачка, чиято снимка краси двата лева от 1962 година, е именно от там. Наистина, по банкнотите от „онзи строй” можем да намерим не един и двама селскостопански труженици, но Кина Гърбова е единствената, чиито име и история знаем. На снимката тя е едва 16-годишна ученичка на бригада. Софийският фотограф, който прави знаменития кадър, снима над 200 други момичета, но изпраща точно нейната фотография на изложба в Германия, където печели първа награда. Така снимката става достатъчно известна, за да намери място на една от българските банкноти.

Струва си да отбележим, че сухиндолци съвсем не са се задоволили само със славата си в областта на лозарството. Освен модерното винопроизводство, на тях дължим и развитието на модерното пчеларство. Това се случва отново благодарение на Марко Вачков.

Първоначално той събира знания от старите пчелари от други населени места, за да ги пренесе в Сухиндол. Но будната му натура не му позволява да се задоволи само с наследяването на стари умения. С времето той започва да модернизира процеса и дори обзавежда пчелина си с вносни кошери. Марко Вачков съвсем не е човек, който ще пази новопридобитите знанията и постиженията за себе си. Той успява да популяризира пчеларството сред съгражданите си и за много от тях то става основен поминък. Започва да публикува и научна литература по темата в националния печат.

За открояващата се напредничавост на сухиндолци огромен принос има читалищната дейност. През 1870 известният революционер отец Матей Преображенски благославя местното читалище и го кръщава с уникалното (и днес звучащо малко иронично за селище, известно с винарната си) име „Трезвеност”. Местните пък обичали да си го наричат „Народен университет на сухиндолци”. Много са културните и просветителски заслуги на това духовно средище, но най-открояващата се е, че именно там, в сухиндолското читалище, до 1970 г. се помещава най-голямата селска читалищна библиотека у нас.

И днес Сухиндол има с какво да се похвали – с действащото си читалище, с Музей на виното, с многото успехи и награди на сухиндолските ученици в областите на изкуствата, екологията, точните науки. А тези, за които Сухиндол си остава град на виното, всяка година могат да присъстват на едно от най-автентичните спазвания на народните обичаи на Трифон Зарезан.