ХГ „Борис Денев“ кани на юбилейна изложба, посветена на класика Янко Маринов

Изложбата живопис „Преображения“ ще бъде открита във великотърновската Художествена галерия „Борис Денев“ в четвъртък, 16 ноември, от 18 ч.

С ретроспективната експозиция ще бъде отбелязана 110-годишнината от рождението на художника Янко Маринов /1907-2001/, роден в Килифарево, но творил дълги години във Варна. Тя е организирана от Регионалната художествена галерия и Художествена галерия – Варна, в партньорство с Изложбена зала „Янко Маринов“ в родния му град, като включва картини от техните фондове.

Ценителите на живописта ще видят негови пейзажи, портрети и фигурални композиции, ранни произведения от 30-те години, рисувани в Одеса, пейзажи от Варна и от околностите на Велико Търново, съобщава директорът на ХГ „Борис Денев“ Николай Сираков.

Специално място в изложбата заемат няколко миниатюри и малки композиции. Този жанр Янко Маринов развива от времето на следването си в Петербургската художествена академия и привнася в българската изобразителна традиция, допълва г-н Сираков. Произведенията на художника могат да бъдат разгледани до 14 декември.

„Янко Маринов е класик, допринесъл с изкуството си за обогатяването на българската импресионистична живопис.  Повлиян от социалния реализъм на барбизонците, вибриращата мазка на френските импресионисти, конструктивната архитектоника на постимпресионистите и цветните петна на италианските macchiaioli, Янко Маринов създава картини, богати на живописни стойности. Неговите пейзажи, портрети и фигурални композиции са създадени с една творческа „невинност на окото“, която ги превръща  в „чисти просторни поеми“. – казва уредникът на изложбата Доротея Павлова.

Янко Маринов e роден в Килифарево на 24 декември 1907 г. През 1925 г. постъпва в Морско–рибарското училище на Варна. От 1939 г. учи в Одеското художествено училище, след което и във Всеросийската художествена академия в Санкт Петербург /1939 г. до 1941 г./. Завръща се в България през 1944 г., установявайки се във Варна.

Става основател и пръв уредник на Художествената галерия в крайморския град. Дълги години е творчески секретар на групата на варненските художници към СБХ.

Участва в колективни, национални и представителни изложби на българско изкуство в Германия, Ирак, Иран, Русия, Турция, Унгария и Финландия. Има 29 самостоятелни изложби в България, Русия и Италия. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия – София, художествените галерии във Варна, Велико Търново, Габрово, Килифарево, Кърджали, Плевен и частни колекции в Европа.

Носител е на редица награди, сред които: от Съюза на одеските художници /1967 г./, „Артуро Даци“ – Италия /1970 г./, „Микеланджело“ – Маса, Италия /1970 г./, Чита ди Алтопаскио, Италия /1978 г./, Таволоца Д‘Арженто, Марина ди Маса, Италия /1980 г./, Ла Финелиана- Италия /1985 г./ и др.

Ето какво казват за творбите на Янко Маринов и двама български изкуствоведи:

„Малки прелестни пейзажи със сюжети, в които няма действие и обстоятелствен разказ, но има ведра и подкупваща правда. Пейзажи с интимни изгледи, в които чувствата ни се отпускат с доверие- окъпани в благородните тонове, които радват очите и душата, озарени от сияния, които ни връщат към щастливите и красиви мигове от нашето битие…Такива бяха впечатленията ми от първите творби на Янко Маринов, които видях в края на 40-те и началото на 50-те години в софийските изложбените зали. Тогава знаех малко за неговата лична участ и за драматичните му обиколки из районите на действащите социални вулкани в съвременния свят, но имах чувството, че го познавам отблизо като човек и творец. Неговата живопис имаше ясни стилови отлики и убедителни пластично-структурни достойнства, а както е известно за подобна живопис като правило стои една ярка и завършена творческа личност.“ /Проф. д-р Атанас Божков/

„Янко Маринов е творец с изтънчена чувствителност, един поет на забулените в лека мъгла градски пейзажи, привечерни градски сцени и наситени с омара видения на пристанищния живот. Той не само улавя с вярно око характерния живописен материал в ония прости, всекидневни кътове на живота, които привличат неговата съзерцателна душа, но и бленува своите малки видения, за да ги обърне в оригинална естетическа действителност.“ /Кирил Кръстев, 1946 г./

****

Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.