150 години град Горна Оряховица

Горна Оряховица празнува 150 години от обявяването си за град. Време, изпълнено с трудности, но и надежди, с борбеност и смело предприемачество

С препратки към историята на Горна Оряховица Историческият музей и Общината отбелязват 150 години от обявяването му за град. По повод значимата годишнина музеят организира инициативата историческа галерия „Героите на моя град“ и припомня славното минало на горнооряховци, оставили следа с предприемчивия си дух и смелост.

СВИДЕТЕЛСТВОТО

Горна Оряховица е един от малкото градове в голямата история на България, който има „свидетелство за раждане” – приписка, оставена от ръката на поп Йонко Тревненски, почитан горнооряховски духовник и внук на известния летописец на Трявна поп Йовчо. В нея е документирана промяната в статута на селището през октомври 1870 г.: „…нашето село се прогласи за град…”. Факт, доста показателен за времето си и не загубил важността си през всичките години на това столетие и половина, изпълнено с природни и социални драми, разрушения и обрати, но и с неуморно съзидание.

ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ ГРАДЪТ

Най-ранното неолитно селище на територията на Горна Оряховица е от средата на 6. хилядолетие пр. Хр. По времето на Римската империя, на 15 км в северна посока, възниква един от най-големите градове в провинция Долна Мизия – Никополис ад Иструм. Той е построен през 111 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата му над даките. За защита на главния път, водещ към този град, се строят множество крепости. Една от тях, вероятно създадена през ІІІ-ІV век, на 3 км западно от днешна Горна Оряховица, остава в историята с името Ряховец. Тя е „родителят” и „кръстникът” на бъдещия град.

По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) крепостта става важен отбранителен бастион на столицата Търново, която се намира само на 7 км. Смята се, че именно тук са се секли монетите на Второто българско царство. Когато крепостта изгаря в пожарищата на размирното поробителско време, след 1444 г. започва заселването на територията на днешния град.

ПЪТЯТ НА ГРАДА

Въпреки че през следващите няколко века остава в пределите на Османската империя, населението успява да издейства чрез специален султански ферман от 1538 г. значителни граждански, търговски и данъчни привилегии, с което става притегателно място за заселване. Застъпничеството на Рустем паша – зет и първи везир на султан Сюлейман Великолепни – успява да даде начален тласък за стопанско развитие. Селището се прочува със своите умения в отглеждането и търговията на добитък, както и с производството на месни деликатеси – символ на които и до днес остава горнооряховският суджук.

Оряховица постепенно се утвърждава като един от най-големите пазарни центрове в тогавашния Дунавски вилает – „Кору скеле (Сухото пристанище)”, както са го наричали. Замогването на горнооряховчани през ХVІІІ и ХІХ в. допринася за възстановяването и изграждането на 5 църкви, 1 манастир, 7 училища, а през 1869 г. и за откриването на местно читалище – „Напредък”. Така разрасналото се селище се нарежда сред най-будните български градчета преди Освобождението.

Като венец на своето възрожденско развитие Горна Оряховица става общински център (1868 г.), град (1870 г.) и „столица” на І-ви революционен окръг на Априлското въстание (1876 г.). И днес с преклонение се помнят имената на видните и родолюбиви българи, проправили пътя на свободата за града: Георги Измирлиев, братята Сидер, Вичо и Моско Грънчарови, Елена Грънчарова, Мано Тодоров, Иван Панов Семерджиев и др. Стотици са горнооряховските доброволци в Българското Опълчение, които се сражават в епичните боеве край Шипка, Шейново, Плевен и Стара Загора, а с тях воюва и единственото оцеляло въстаническо знаме – Горнооряховското, което има същата бойна слава като Самарското знаме.

НОВИЯТ ГРАД

След Освобождението градът изживява бурния икономически подем и още в първите две десетилетия се превръща в значим транспортен, административен, културен и стопански център. Бързо се променя ориенталският му облик и се поставят основите на държавните и местни институции.

През 1899 г. се открива Гара Горна Оряховица-Калтинец – централната по ЖП трасето София-Варна, и за няколко години околийското градче става важен транспортен възел по линиите София – Варна и Русе – Търново. В резултат на това градът бързо се модернизира и индустриализира, привлечени са чужди капитали. За няколко години в Г. Оряховица отварят врати 12 фабрики (2 содолимонадени, 2 циглени, 5 тютюневи, 1 спиртна, 1 бонбонена и 1 бирена фабрика), а през 1912 г. е построена Захарна фабрика, която е най-голямата за времето си на Балканския полуостров.

През 1922 г. градът достига своя „звезден миг”, когато тук отваря палатите си Първият мострен панаир в България, прераснал в международен от 1925 до 1932 г. В него участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които (Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др.) уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство.

За световната слава на Горна Оряховица през този период допринасят и двама от най-известните горнооряховчани – първият българин световен шампион по класическа борба Никола Петров (1873-1925) и банкерът и министър в седем правителства Атанас Буров (1875-1954). През 1925 г. започва своята дейност Аеропристанището (Летището), което прави града един от стратегическите транспортни центрове в България. Но това са и много драматични времена – приближават три войни и две национални катастрофи, през 1913 г. Горна Оряховица е в епицентъра на опустошително земетресение, последвано от незапомнен ураган. Разрушенията и загубите са неописуеми. Преживели разрухата, както и опустошението на Втората световна война горнооряховчани възраждат своя град.

ГРАДИВНИТЕ ТРАДИЦИИ

В годините след Втората световна война градът запазва традициите си на важен транспортен и енергиен център, а през 1949 г. Горна Оряховица става окръжен административен център на околиите Габрово, Дряново, Севлиево, Велико Търново, Павликени и Елена.

През 60-те години започва мащабна промяна на градската среда. Инициирано е залесяване на зони за отдих в селището и околностите. Създадени са парк „Никола Петров” и парк „Детски кът” с детски спортни съоръжения, басейни, виенско колело и увеселителни павилиони. В периода 1965 – 1989 г. се обновява централната част на Горна Оряховица – построени са днешните сгради на общинска администрация, пощата, градски универсален магазин, летен театър, кино, младежки дом, спортна зала, както и нови пешеходни алеи. Днес Горна Оряховица е административен център на община с територия 318 кв.км, включваща 14 населени места.