Вчера, 10 ноември, в сградата на Кооперация „Единство“ в горнооряховското село Поликраище бе поставено началото на честванията, свързани с предстоящата 100-годишнина на кооперацията.
В инициативния комитет за отбелязване на юбилея, който ще бъде през 2019 г., влизат: проф. Георги Георгиев, д-р Марияна Георгиева и Трифонка Попниколова, потомци на един от основателите на Кредитната кооперация „Единство“ в Поликрайще /протойерей Никола Попгеоргиев Маринов/, г-н Илия Пендов – Председател на кооперацията, членовете на Управителния съвет: Мария Млеченкова, Марияна Кьосева, Милка Никова, г-жа Димитранка Аврамова – служителка в кооперацията, г-жа Татяна Кушева и г-жа Елисавета Попгеоргиева – Народно читалище „Развитие – 1884“, Поликраище. Присъстваха и граждани от Поликрайще и Първомайци: Пенка Кушева, Божинка Пендова, Марин Пендов, г-жа Борисова и др.
Отец Анатолий Борисов извърши тържествен водосвет и освети портретите на основателите протойерей Никола Попгеоргиев Маринов и свещеник Иван Пенев Удварев. Те са дарение от проф. Георги Георгиев, д-р Марияна Георгиева и Трифонка Попниколова. След церемонията проф. Георгиев говори за историята на кооперацията и за нейния принос за стопанския възход на Поликраище между двете световни войни. Той запозна присъстващите и с основни моменти от живота на протойерей Никола Попгеоргиев Маринов и свещеник Иван Пенев Удварев.
Инициативният комитет планира широка програма. В знак на уважение в сградата на кооперацията ще бъдат поставени портретите на основателите и на председателите на кооперацията през изтеклия един век от нейното създаване.
Ще бъде преиздадена нейната история, написана от директора на училището в Поликраище през 1958 г. Атанас Караилиев. Същата е публикувана през 1973 г. по повод 55-годишнината от основаването й. Тя ще бъде видяна в нова светлина и ще бъде написана история на следващия 45-годишен период.
Основателите
„Първите основатели на Кредитната кооперация „Единство“ в Поликрайще са протойерей Никола Попгеоргиев Маринов, свещеник Иван Пенев Удварев, Димитър Заков, Никола Нейков, Атанас Юзев, Йордан Бобонков, Атанас Сърнев, Йордан Кьосев, Георги Удварев, Никола Бочев, Къню Т. Новаков, Никола Христов и Иван Удварев. Основния капитал внасят протойерей Никола Попгеоргиев Маринов и свещеник Иван Пенев Удварев. Останалите основатели също дават значителни средства. Освен това основателите представят нотарианите актове за имотите си и ги ипотекират в Българската Земеделска Банка. Въз основа на техните норатиални актове кооперацията получава кредит и започва дейността си.
Протойерей Никола Попгеоргиев Маринов е една от най-бележитите личности на Поликрайще от края на XIX и първата половина на XX век до 1944 г., без чието мнение не е решаван нито един важен обществен въпрос в селото. Син на водача на Българското национално възраждане в Поликрайще, националреволюционер и член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски – свещеник Георги Маринов Полуганов.
Завършва трети клас на Държавната мъжка гимназия „Св. Кирил“ във Велико Търново. Служи в кавалерията и получава офицерски чин. Работи като чиновник. Ръкоположен в духовен сан от Търновския Митрополит Климент (Васил Друмев) – два пъти министър-председател на България на 18 януари (ст. ст.) 1893 г. Свещенодейства 51 години в местната църква „Св. Великомъченица Марина” и се грижи ревностно за светата православна християнска вяра. Много пъргав и хвърковат човек, който с лекота можел да прескочи и най-високата ограда или зид. На него не смее да се противоречи и думата му е закон. По негово изрично и най-решително настояване железопътната линия, която трябва по първоначалния проект да минава през средата на селото, е изместена и прокарана по сегашното си трасе. Разгръща мащабна строителна дейност. Едната от издигнатите от него сгради е двуетажна, много модерна и красива. С нея поставя началото на чаршията и изменя общия вид на центъра на Поликрайще.
Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като офицер-кавалерист на фронта в Тракия. Член на комитета за построяване на паметник на загиналите в Балканските и Европейската войни. Заедно с Търновския Митрополит Филип Пенчев освещава паметника на Архангеловден 1923 г. По негова инициатива Архангеловден е установен като Ден на героите на Поликрайще. През 1930-1931 г. участва в комитета, който избира имена на училищата. Издейства държавни пенсии за вдовиците и сираците от войните за национално обединение 1912–1918 г. лично от Н.В. Цар Борис III Обединител, пристигнал в началото на месец септември 1936 г. за инспекция на големите маневри на Търновския, Свищовския, Русенския и Ловешкия гарнизони, провеждани в района на гара Поликрайще. След приключването им пред Царя, Министъра на войната, Генералите от Генералния щаб на българската армия, Принц Кирил, началниците на гарнизоните и пред десетки хиляди, дошли чак от Русенско, отслужва тържествен молебен за здравето на войниците, на техните командири и на Н.В. Царя.
Свещеник Иван Пенев Удварев е роден през 1860 г. Една от най-видните личности на Поликрайще от първата половина на XX век. Посветен за духовник от Климент Търновски през 1891 г. Получава енорията на представилия се предишната година свещеник Георги Маринов Полуганов.
Деен участник в покръстването на българите мохамедани в Родопите и Беломорска Тракия след Балканската и Междусъюзническата война през 1913 г. Преди да бъде ръкоположен, е бил учител. Записва особен вид четиригласно пеене и с това влиза в българската музикална история. Починал през 1955 г.
Първият заем, който кредитната кооперация „Единство“ отпуска, е на Йордан Цанев Кушев в размер на 5000 лв., за да си купи вол.
Още от началото кооперацията установява практиката, ако този, който е взел заема, не може да го изплати в определения срок, а може да плати само част от сумата, да му се дава отсрочка, докато е в състояние да погаси заема си. Така хората си спасяват имотите от частните лихвари, които по това време ги принуждавали да ги продават, за да си погасят задълженията. Освен това веднага след учредяването си кооперацията започва да приема за членове и безимотни и малоимотни. Тя не им иска членски внос веднага, а им дава отсрочка. Те получават правото да внесат членския си внос след жътва, когато заработят необходимата сума.
В резултат на тази политика на финансова подкрепа хората масово започват да стават членове на кооперацията и до края на 1919 г. те са вече 250 души. По време на войните настъпва масово обедняване. Младежите, които били на фронта, нямали средства за сватби. Много от девойките нямали пари за зестра, и дори прилични дрехи, и не можели да се омъжат. Поради бедност и поради войната в селото почти не се вдигали сватби. През 1916 г. те са едва 8. През 1920 г. обаче, след като кооперацията започва финансово да подпомага хората, се сключват 71 сватби.
През 1921 г. кооперацията разширява дейността си и използва част от своята печалба за откриване на Стопанско училище за девойки и го издържа. Тя отпуска средства и с тях се закупуват две шевни машини и училището започва занятията си в една от стаите на общинското управление. През 1929 г. Стопанското училище за девойки се настанява в новопостроената сграда на Началното училище „Св. Иван Рилски“ в южната част на Поликрайще и води учебен процес в нея до 1944 г., когато новата власт го закрива.
Училището допринася изключително много за издигане на културното равнище на девойките и жените. Те са обучавани в шев, ръкоделие, готварство, домакинство, земеделие, грижи за децата, хигиена, здравни грижи и др. Ученичките са имали специални много красиви униформи и е било въпрос на престиж за семейството техните момичета да учат в това училище, издържано финансово от кооперацията.
През 1933 г. кооперацията открива потребителски магазин за манифактурни стоки. Освен това тя раздава земи и получава значителни приходи. В Поликраище се образува Дружество на модерните замеделци. Членовете му се групират по няколко души. Кооперацията започва да им раздава кредити за закупуване на обща редосеялка за засяване на зърнени култури. Тя им отпуска и кредити за построяване на модерни свинарници, птичарници, торища за съхранение на оборски тор и др.
През 1936 г. към кооперацията се образува лозарско дружество. То открива курсове за облагородяване на лозови пръчки, резитба на лозя и овошки. С финансовата подкрепа на кооперацията се създават нови лозя и овощни градини.
От 1935 г. всеки член на кооперацията получава право да закупува на кредит стоки до 2000 лв. В резултат на това общият брой на членовете нараства до над 300 души. Кооперацията отпуска средства за закупуване на декоративни дръвчета и започва озеленяване на централните улици на селото и създаване на паркове.
В началото на 20 век от общо 24000 българи градинари в чужбина, 2400 са от Поликрайще. Те работят глвано в Австро-Унгария – в Будапеща, Братислава, Виена, но някои и в Сърбия, Хърватско и Грмания. Градинарите имат големи проблеми с паричните преводи от страните, в които работят до България. За улесняването на градинарите кооперацията открива специален отдел за градинарски преводи на пари от чужбина.
Кредитната кооперация се управлява изключително успешно. Спечелва доверието на населението и то започва да прави спестовни влогове с нея, както в Спестовна каса. По същество тя се превръща в банка. През 1937 г. спестяванията в нея достигат до 5 364 000 лв.“
/проф. Георги Георгиев/
*****
Последвайте Царевец вести във „Фейсбук“ тук.
20
20
Leave a Reply